Доклад на ARC 2020 относно Стратегическите планове за Общата селскостопанска политика

През изминалата седмица платформата ARC 2020 публикува доклад за процеса по създаването на националните стратегически планове за Общата селскостопанска политика (ОСП), които трябва да бъдат предадени към Европейската комисия до края на тази календарна година. Документът включва преглед и анализ на първоначалните препоръки на Комисията, анализ на аспекти на ОСП в Германия (Зелена архитектура), България (Земеделие с висока природна стойност), Полша, Италия и накрая – връзките на ОСП и ЕС с трети страни.

Сред основните заключения от цялостния доклад е намаляващата амбиция на страните-членки по отношение на Стратегическите планове и реформата на ОСП. Пример за това е преминаването от годишен към двугодишен преглед на прилагането на плановете, отлагането на интегрирането на целите на Зелената сделка от изискване за предварителната оценка към последващата оценка през 2023 г., когато стратегическите планове за ОСП ще са вече одобрени от Комисията.  

Друг извод от доклада показва, че съществуват множество изменения, които на етап предложение имат един вид, но са изменени и приети в новия Регламент за стратегическите планове за ОСП. Такъв пример е казусът Добри селскостопански и екологични условия (GAEC 7): Сеитбообращение на обработваема земя, с изключение на култури, растящи под вода.

Сеитбообращението е заложено в стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биоразнообразието. Две от основните функции на сеитбообращението са прекъсването на цикъла на вредителите (следователно използване на по-малко пестициди) и повишаване на плодородността на почвите (използване на по-малко изкуствени торове). Изследователският проект Best4Soils („Най-доброто за почвите“), финансиран от ЕС, предложиха просто правило за сеитбообращение: „отглеждайте дадена реколта не повече от веднъж на две или повече години на даден парцел“. Ако това правило се спазва, ЕС не би трябвало да финансира земеделци, които култивират, например, домати в рамките на две последователни години на един и същи парцел. Според новия Регламент за стратегическите планове за ОСП дадена култура (например царевица), засадена в Година 1, може да бъде засадена отново в Година 2 на същия парцел при условие, че междувременно там е засадена друга култура – или използване на т. нар. „диверсификация на културите“ вместо сеитбообращение. Но дали краткотрайна вторична реколта действително ще успее да прекъсне цикъла на вредителите при царевицата? Може ли диверсификацията на културите да осигури добри екологични и агрономически ползи, еквивалентни на сеитбообращението или този процес е удобен начин да се заобиколи сеитбообращението?

Авторите наблюдават и друго явление – обръща се прекалено голямо внимание при разискването на не чак толкова важни детайли за сметка на други, които са съществени за цялостния фокус на реформата на ОСП.

Почетете пълната версия на доклада тук:

https://www.arc2020.eu/wp-content/uploads/2021/12/ARC_CAP_SP_2021_Web.pdf